Apr 7, 2011, 7:50 PM

Ключалки

  Poetry » Love
913 0 1


Ключалки


Заключени отвътре всички твои демони,

затиснаха ключа и тишината,

повдигнаха дебата за страха и болката,

която всъщност ни сближава.


А аз заключих се да чакам,

безумно предана на тишината.

Научи ли се вече много сам

да развързваш възела, тъгата?


Когато те обикнах,

не съм споменавала страната,

където всеки малко сам

открива врага си зад стената.


Кога уплаши се да бъда

там... а аз не се страхувах.

Не трябва, не трябваше, 

щом е страшно да си сам.



 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, вече ще го знам и ще променя подкатегорията.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...