Apr 7, 2011, 7:50 PM

Ключалки

  Poetry » Love
910 0 1


Ключалки


Заключени отвътре всички твои демони,

затиснаха ключа и тишината,

повдигнаха дебата за страха и болката,

която всъщност ни сближава.


А аз заключих се да чакам,

безумно предана на тишината.

Научи ли се вече много сам

да развързваш възела, тъгата?


Когато те обикнах,

не съм споменавала страната,

където всеки малко сам

открива врага си зад стената.


Кога уплаши се да бъда

там... а аз не се страхувах.

Не трябва, не трябваше, 

щом е страшно да си сам.



 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, вече ще го знам и ще променя подкатегорията.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...