Книгите си имам само
КНИГИТЕ СИ ИМАМ САМО
Бил съм влюбен в не една любима,
но любим за никоя не бях.
В своята безсмъртна, мъртва зима
гледам даже мъката през смях.
Гонех пролетни мечти наесен,
тъй и не догоних ни една…
В черепа си чувам – непотресен –
ритъма на гробна тишина…
За опора не намерих рамо,
търсех го на хиляди места.
Сам съм… – книгите си имам само
и смирено чакам лудостта.
Нищо не направих, както трябва –
имах оправдания безчет…
Вече почна бавно да отслабва
даже радостта да съм поет!
10.03.2023, 23:27, Горно Дряново
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Раммадан Л.К. Все права защищены
