14 февр. 2020 г., 10:45

Кога позволихме

744 0 0

КОГА ПОЗВОЛИХМЕ

 

Кога позволихме на злото да ни прегърне,
да сложи мъртвешка целувка на нашите
още топли устни, с две да му отвърнем,
да легнем в леглото кално на търгашите?

 

Кога? - Сигурно е още в раждането на света,
с ябълката, змията, Содом и Гомор, потопа.
Роди се Христос, за да възцари Любовта, Мира,
но ние го приковахме на кръста безропотно

 

в името на своите страсти, или бездушието,
на прокълнатия зародиш в душите си пусти,
на парите студени, но желани съзвучието,
на целувката нощна от откраднати устни.

 

До кога ще гледаме на света всред позора,
свити в него... жив плод в мъртва утроба?
Време е да се Родим - нови, любещи хора,
да познаем Светлината, познали вече гроба.

 

13 02 2017
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...