14 февр. 2020 г., 10:45

Кога позволихме

746 0 0

КОГА ПОЗВОЛИХМЕ

 

Кога позволихме на злото да ни прегърне,
да сложи мъртвешка целувка на нашите
още топли устни, с две да му отвърнем,
да легнем в леглото кално на търгашите?

 

Кога? - Сигурно е още в раждането на света,
с ябълката, змията, Содом и Гомор, потопа.
Роди се Христос, за да възцари Любовта, Мира,
но ние го приковахме на кръста безропотно

 

в името на своите страсти, или бездушието,
на прокълнатия зародиш в душите си пусти,
на парите студени, но желани съзвучието,
на целувката нощна от откраднати устни.

 

До кога ще гледаме на света всред позора,
свити в него... жив плод в мъртва утроба?
Време е да се Родим - нови, любещи хора,
да познаем Светлината, познали вече гроба.

 

13 02 2017
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....