14.02.2020 г., 10:45

Кога позволихме

741 0 0

КОГА ПОЗВОЛИХМЕ

 

Кога позволихме на злото да ни прегърне,
да сложи мъртвешка целувка на нашите
още топли устни, с две да му отвърнем,
да легнем в леглото кално на търгашите?

 

Кога? - Сигурно е още в раждането на света,
с ябълката, змията, Содом и Гомор, потопа.
Роди се Христос, за да възцари Любовта, Мира,
но ние го приковахме на кръста безропотно

 

в името на своите страсти, или бездушието,
на прокълнатия зародиш в душите си пусти,
на парите студени, но желани съзвучието,
на целувката нощна от откраднати устни.

 

До кога ще гледаме на света всред позора,
свити в него... жив плод в мъртва утроба?
Време е да се Родим - нови, любещи хора,
да познаем Светлината, познали вече гроба.

 

13 02 2017
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...