Когато
Когато дивите ми ручеи
окъпят твоята вселена,
когато вятърът в косите
нашепва обич споделена.
Когато танците над тебе
събуждат кипващо кръвта ни
и стапям се като снежинка
във топлите ти, нежни длани.
Когато времето замира
и губи свойте очертания,
и ритъма ни луд не спира,
и лепне мрака от желание.
Когато си до мен и няма
по-сладък вкус от твойте устни
и чудото се случва в двама,
нима ще искаш да ме пуснеш?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евдокия Иванова Все права защищены
