Когато дивите ми ручеи
окъпят твоята вселена,
когато вятърът в косите
нашепва обич споделена.
Когато танците над тебе
събуждат кипващо кръвта ни
и стапям се като снежинка
във топлите ти, нежни длани.
Когато времето замира
и губи свойте очертания,
и ритъма ни луд не спира,
и лепне мрака от желание.
Когато си до мен и няма
по-сладък вкус от твойте устни
и чудото се случва в двама,
нима ще искаш да ме пуснеш?
© Евдокия Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
