Когато дивите ми ручеи
окъпят твоята вселена,
когато вятърът в косите
нашепва обич споделена.
Когато танците над тебе
събуждат кипващо кръвта ни
и стапям се като снежинка
във топлите ти, нежни длани.
Когато времето замира
и губи свойте очертания,
и ритъма ни луд не спира,
и лепне мрака от желание.
Когато си до мен и няма
по-сладък вкус от твойте устни
и чудото се случва в двама,
нима ще искаш да ме пуснеш?
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
