Когато дивите ми ручеи
окъпят твоята вселена,
когато вятърът в косите
нашепва обич споделена.
Когато танците над тебе
събуждат кипващо кръвта ни
и стапям се като снежинка
във топлите ти, нежни длани.
Когато времето замира
и губи свойте очертания,
и ритъма ни луд не спира,
и лепне мрака от желание.
Когато си до мен и няма
по-сладък вкус от твойте устни
и чудото се случва в двама,
нима ще искаш да ме пуснеш?
© Евдокия Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
