laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
12 июл. 2013 г., 21:18  

Когато... 

  Поэзия » Любовная
554 0 6

Когато се разделяме със някого,

луната плаче и не може да заспи.

Просветват  неоткъснатите макове.

Протяжен вятър в клоните свисти.

 

Когато любовта от нас си тръгва,

сърцето онемява изведнъж.

Въртят се дните във тревожни кръгове

и търсят сянката на оня мъж,

 

със който нощите не бяха просто нощи –

(светът бе ясен и красив, и прям)

и който в мислите ни скита още,

макар че го пропъждаме оттам.

 

А слънцето запалва нови рани.

Не знаем живи ли сме или не.

Оставаме самотни, бели врани,

небето изорали със криле.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
  • http://www.youtube.com/watch?v=tNxkyzXJeBI
    Há Palavras que Nos Beijam
    Alexandre O'Neill
  • Защо да "го пропъждаме от там"???...
    Нека съхраним дълбоко в себе си красивия спомен от това,
    което сме преживяли, докоснали и усетили!!!
    "Не се гаси туй що не гасне"!!! Поздрави!!!
  • !!
  • А слънцето запалва нови рани.
    Не знаем живи ли сме или не.
    Оставаме самотни, бели врани,
    небето изорали със криле.

    Много добре си го казала!
  • Браво!
Предложения
: ??:??