Когато...
Когато се разделяме със някого,
луната плаче и не може да заспи.
Просветват неоткъснатите макове.
Протяжен вятър в клоните свисти.
Когато любовта от нас си тръгва,
сърцето онемява изведнъж.
Въртят се дните във тревожни кръгове
и търсят сянката на оня мъж,
със който нощите не бяха просто нощи –
(светът бе ясен и красив, и прям)
и който в мислите ни скита още,
макар че го пропъждаме оттам.
А слънцето запалва нови рани.
Не знаем живи ли сме или не.
Оставаме самотни, бели врани,
небето изорали със криле.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
