Когато...
Когато се разделяме със някого,
луната плаче и не може да заспи.
Просветват неоткъснатите макове.
Протяжен вятър в клоните свисти.
Когато любовта от нас си тръгва,
сърцето онемява изведнъж.
Въртят се дните във тревожни кръгове
и търсят сянката на оня мъж,
със който нощите не бяха просто нощи –
(светът бе ясен и красив, и прям)
и който в мислите ни скита още,
макар че го пропъждаме оттам.
А слънцето запалва нови рани.
Не знаем живи ли сме или не.
Оставаме самотни, бели врани,
небето изорали със криле.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
