12 сент. 2010 г., 11:18

Когато 

  Поэзия » Другая
423 0 3

Когато в битката се свличам,

прострелян с тежкия метал,

то значи тебе съм обичал,

то значи тебе съм мечтал.

 

Когато, виснал на въжето,

по пътя стръмен към върха,

политам в бездната, където

единствен изход е смъртта,

 

преди скалата да усетя,

с фатален удар да се спра,

ще зърна теб, от върховете

към мен протегнала ръка!

 

До мен ли си или те няма,

отблизо ли или далеч,

все твоя образ виждам, мамо,

и твойта блага чувам реч.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??