Когато
Когато в битката се свличам,
прострелян с тежкия метал,
то значи тебе съм обичал,
то значи тебе съм мечтал.
Когато, виснал на въжето,
по пътя стръмен към върха,
политам в бездната, където
единствен изход е смъртта,
преди скалата да усетя,
с фатален удар да се спра,
ще зърна теб, от върховете
към мен протегнала ръка!
До мен ли си или те няма,
отблизо ли или далеч,
все твоя образ виждам, мамо,
и твойта блага чувам реч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
