Когато

rudin (Иван Христов)
865 1445

12.09.2010 г., 11:18 ч.

Поезия » Друга

397 0 3

Когато в битката се свличам,

прострелян с тежкия метал,

то значи тебе съм обичал,

то значи тебе съм мечтал.

Когато, виснал на въжето,

по пътя стръмен към върха,

политам в бездната, където

единствен изход е смъртта,

преди скалата да усетя,

с фатален удар да се спра,

ще зърна теб, от върховете

към мен протегнала ръка!

До мен ли си или те няма,

отблизо ли или далеч,

все твоя образ виждам, мамо,

и твойта блага чувам реч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.