Когато
Когато в битката се свличам,
прострелян с тежкия метал,
то значи тебе съм обичал,
то значи тебе съм мечтал.
Когато, виснал на въжето,
по пътя стръмен към върха,
политам в бездната, където
единствен изход е смъртта,
преди скалата да усетя,
с фатален удар да се спра,
ще зърна теб, от върховете
към мен протегнала ръка!
До мен ли си или те няма,
отблизо ли или далеч,
все твоя образ виждам, мамо,
и твойта блага чувам реч.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
