Когато в битката се свличам,
прострелян с тежкия метал,
то значи тебе съм обичал,
то значи тебе съм мечтал.
Когато, виснал на въжето,
по пътя стръмен към върха,
политам в бездната, където
единствен изход е смъртта,
преди скалата да усетя,
с фатален удар да се спра,
ще зърна теб, от върховете
към мен протегнала ръка! ...