1 дек. 2013 г., 12:12

Когато...

1.7K 0 13

Когато събереш смелостта си ,
когато погледнеш навътре
 в онова нещо, което наричаш душа ,
когато прокараш ръка...
по раните на сърцето си
и ръбовете загладиш...
когато очите в други очи
се оглеждат...
и потича сноп светлина...
 и душата ти... 
в друга душа се намери
и по раните на сърцето ти
 друг прокара ръка....
 и нежно... и смело... 
тогава разбираш,
че има любов
и знаеш,
 че няма преди ,
няма и след...
и всичко е в тази
единствена,
ценна,
чакана...
минута
любов...

Жени Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jasmin Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • лъвче (Лъки ): Къде съм била ли мотаех се из фейса...да ме пита човек защо Благодаря ти, Лъки
  • Къде си била до сега, та си ни лишила от толкова хубавата си поезия?!
    Много, много хубав стих, Жени! Поздрав!
  • geowid (Георги Видинов)благодаря Ви!
  • хубаво
  • djudjii (Жанет Велкова): И забравяш, че някога си търсил, нали
    Благодаря от сърце

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...