Dec 1, 2013, 12:12 PM

Когато...

  Poetry » Love
1.7K 0 13

Когато събереш смелостта си ,
когато погледнеш навътре
 в онова нещо, което наричаш душа ,
когато прокараш ръка...
по раните на сърцето си
и ръбовете загладиш...
когато очите в други очи
се оглеждат...
и потича сноп светлина...
 и душата ти... 
в друга душа се намери
и по раните на сърцето ти
 друг прокара ръка....
 и нежно... и смело... 
тогава разбираш,
че има любов
и знаеш,
 че няма преди ,
няма и след...
и всичко е в тази
единствена,
ценна,
чакана...
минута
любов...

Жени Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • лъвче (Лъки ): Къде съм била ли мотаех се из фейса...да ме пита човек защо Благодаря ти, Лъки
  • Къде си била до сега, та си ни лишила от толкова хубавата си поезия?!
    Много, много хубав стих, Жени! Поздрав!
  • geowid (Георги Видинов)благодаря Ви!
  • хубаво
  • djudjii (Жанет Велкова): И забравяш, че някога си търсил, нали
    Благодаря от сърце

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...