14 авг. 2008 г., 07:50

Когато 

  Поэзия » Пейзажная
640 0 4
Откъснах вятър. Сложих го във ваза,
за да ме гали с мириса на пролетта.
Оставих мислите си с листопада
да се разпръснат по света.

Докоснах океана - той потръпна
под огъня на малката ми длан.
Вълната бяла бавно се отдръпна
от пясъчния скърцащ параван.

Погалих слънце. Блъснах се в звезда.
С небето се покрих да не треперя,
когато се събудя сутринта
и пролетта до мене не намеря.

© Ирена Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??