14.08.2008 г., 7:50 ч.

Когато 

  Поезия » Пейзажна
641 0 4
Откъснах вятър. Сложих го във ваза,
за да ме гали с мириса на пролетта.
Оставих мислите си с листопада
да се разпръснат по света.

Докоснах океана - той потръпна
под огъня на малката ми длан.
Вълната бяла бавно се отдръпна
от пясъчния скърцащ параван.

Погалих слънце. Блъснах се в звезда.
С небето се покрих да не треперя,
когато се събудя сутринта
и пролетта до мене не намеря.

© Ирена Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??