Aug 14, 2008, 7:50 AM

Когато 

  Poetry » Landscape
670 0 4
Откъснах вятър. Сложих го във ваза,
за да ме гали с мириса на пролетта.
Оставих мислите си с листопада
да се разпръснат по света.
Докоснах океана - той потръпна
под огъня на малката ми длан.
Вълната бяла бавно се отдръпна
от пясъчния скърцащ параван.
Погалих слънце. Блъснах се в звезда.
С небето се покрих да не треперя,
когато се събудя сутринта
и пролетта до мене не намеря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??