Когато младоста ни носеше
в невероятния си полет
през чудните вълшебни нощи
окъпани с китарен звън...
Когато нямахме пари, коли и къщи,
но бяхме истински, а не фалшиви (както сме сега)...
Когато много се обичахме,
как само се променяха лицата ни.
Когато погледите ни се срещаха,
целувките, ах тез целувки, горещите сълзи
и клетвите, че винаги ще сме един до друг...
завинаги... ...