4 нояб. 2016 г., 13:35

Когато

615 0 0

 

Когато младоста ни носеше

в невероятния си полет

през чудните вълшебни нощи

окъпани с китарен звън...

Когато нямахме пари, коли и къщи,

но бяхме истински, а не фалшиви (както сме сега)...

Когато много се обичахме,

как само се променяха лицата ни.

Когато погледите ни се срещаха,

целувките, ах тез целувки, горещите сълзи

и клетвите, че винаги ще сме един до друг...

завинаги...

Аз искам да си спомня затова сега,

когато този полет е прекъснал

и ние имаме пари, коли и къщи.

Когато любовта е само спомен

и ние вече не сме истински.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...