Когато младоста ни носеше

в невероятния си полет

през чудните вълшебни нощи

окъпани с китарен звън...

Когато нямахме пари, коли и къщи,

но бяхме истински, а не фалшиви (както сме сега)...

Когато много се обичахме,

как само се променяха лицата ни.

Когато погледите ни се срещаха,

целувките, ах тез целувки, горещите сълзи

и клетвите, че винаги ще сме един до друг...

завинаги...

Аз искам да си спомня затова сега,

когато този полет е прекъснал

и ние имаме пари, коли и къщи.

Когато любовта е само спомен

и ние вече не сме истински.