Когато ми е празно във душата,

И няма кой да стопли моето сърце,

Оставам сляп за красотата,

За всяко нещо близо и далеч от мен.

Когато мислите не спират да ме връщат,

Към спомени по слънчевите дни,

В които заедно прекарвахме безгрижно,

И сякаш времето бе само миг.

Когато болката единствена остане,

И нямам сила да поема сам напред,

Не спирам да те търся сред тълпата,

Огрян от слънце, но скован от лед.

Когато смисъла се губи във забрава,

Ще минат седмици и месеци дори,

А спомена за тебе вечен ще остане,

За времето когато с мене беше ти.

Когато лятото се скрие зад октомври

Дърветата изпъстрят се в тъга,

Тогава ще е нашата забрава,

И зимата на нашите лета.

Когато миналото върне се отново,

А ти си вече в свой мечтан живот,

С усмивка ще се сещам аз за теб,

И огъня на нашата любов.

Варна

03.10.2018