4.10.2018 г., 21:57

Когато

1.1K 1 1

Когато ми е празно във душата,

И няма кой да стопли моето сърце,

Оставам сляп за красотата,

За всяко нещо близо и далеч от мен.

 

Когато мислите не спират да ме връщат,

Към спомени по слънчевите дни,

В които заедно прекарвахме безгрижно,

И сякаш времето бе само миг.

 

Когато болката единствена остане,

И нямам сила да поема сам напред,

Не спирам да те търся сред тълпата,

Огрян от слънце, но скован от лед.

 

Когато смисъла се губи във забрава,

Ще минат седмици и месеци дори,

А спомена за тебе вечен ще остане,

За времето когато с мене беше ти.

 

Когато лятото се скрие зад октомври

Дърветата изпъстрят се в тъга,

Тогава ще е нашата забрава,

И зимата на нашите лета.

 

Когато миналото върне се отново,

А ти си вече в свой мечтан живот,

С усмивка ще се сещам аз за теб,

И огъня на нашата любов.

 

 

Варна

03.10.2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Аргиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....