2 окт. 2025 г., 19:14

Когато

170 3 2

Когато

 

Когато някой ден ще си отида

след мене ще остане ли следа?

Надявам се да бъдат моите книги,

и стиховете-моята душа!

 

Във книгите сърцето си оставих.

В куплетите живота си събрах!

Каквото аз можах, това направих!

Как всичко бързо свърши не разбрах?

 

Ти не плачи! Излишни са сълзите!

До тук каквото е било-било!

Като сън изнизаха се дните!

Просто времето ми бе дошло!

 

Сълзите ти не могат да ме върнат

защото аз съм в по-добрия свят!

Но не можах за миг да те прегърна!

Един прекрасен и вълшебен цвят!

 

Да можех само аз да те целуна

за този миг живота бих си дал!

Скъса се и таз последна струна!

Бе всичко за което съм мечтал!

 

Вдигнете тост и чашите налейте!

Душата ми ще пие вино с вас!

Ако грешил съм, моля ви, простете!

За мен това ще е последен валс!

 

02.10 2025 г.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...