2.10.2025 г., 19:14

Когато

162 3 2

Когато

 

Когато някой ден ще си отида

след мене ще остане ли следа?

Надявам се да бъдат моите книги,

и стиховете-моята душа!

 

Във книгите сърцето си оставих.

В куплетите живота си събрах!

Каквото аз можах, това направих!

Как всичко бързо свърши не разбрах?

 

Ти не плачи! Излишни са сълзите!

До тук каквото е било-било!

Като сън изнизаха се дните!

Просто времето ми бе дошло!

 

Сълзите ти не могат да ме върнат

защото аз съм в по-добрия свят!

Но не можах за миг да те прегърна!

Един прекрасен и вълшебен цвят!

 

Да можех само аз да те целуна

за този миг живота бих си дал!

Скъса се и таз последна струна!

Бе всичко за което съм мечтал!

 

Вдигнете тост и чашите налейте!

Душата ми ще пие вино с вас!

Ако грешил съм, моля ви, простете!

За мен това ще е последен валс!

 

02.10 2025 г.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...