Oct 2, 2025, 7:14 PM

Когато

  Poetry » Love
156 3 2

Когато

 

Когато някой ден ще си отида

след мене ще остане ли следа?

Надявам се да бъдат моите книги,

и стиховете-моята душа!

 

Във книгите сърцето си оставих.

В куплетите живота си събрах!

Каквото аз можах, това направих!

Как всичко бързо свърши не разбрах?

 

Ти не плачи! Излишни са сълзите!

До тук каквото е било-било!

Като сън изнизаха се дните!

Просто времето ми бе дошло!

 

Сълзите ти не могат да ме върнат

защото аз съм в по-добрия свят!

Но не можах за миг да те прегърна!

Един прекрасен и вълшебен цвят!

 

Да можех само аз да те целуна

за този миг живота бих си дал!

Скъса се и таз последна струна!

Бе всичко за което съм мечтал!

 

Вдигнете тост и чашите налейте!

Душата ми ще пие вино с вас!

Ако грешил съм, моля ви, простете!

За мен това ще е последен валс!

 

02.10 2025 г.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...