Oct 2, 2025, 7:14 PM

Когато

  Poetry » Love
164 3 2

Когато

 

Когато някой ден ще си отида

след мене ще остане ли следа?

Надявам се да бъдат моите книги,

и стиховете-моята душа!

 

Във книгите сърцето си оставих.

В куплетите живота си събрах!

Каквото аз можах, това направих!

Как всичко бързо свърши не разбрах?

 

Ти не плачи! Излишни са сълзите!

До тук каквото е било-било!

Като сън изнизаха се дните!

Просто времето ми бе дошло!

 

Сълзите ти не могат да ме върнат

защото аз съм в по-добрия свят!

Но не можах за миг да те прегърна!

Един прекрасен и вълшебен цвят!

 

Да можех само аз да те целуна

за този миг живота бих си дал!

Скъса се и таз последна струна!

Бе всичко за което съм мечтал!

 

Вдигнете тост и чашите налейте!

Душата ми ще пие вино с вас!

Ако грешил съм, моля ви, простете!

За мен това ще е последен валс!

 

02.10 2025 г.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...