На Маги
Очите на сърна когато плачат,
луната многолика ще отпие
и после ще разкъса бледа здрача,
а утрото с конец ще го зашие.
Ръцете на жена когато галят,
забързаното време някак спира,
следите им така не се забравят,
запомняш бялата вълна пенлива.
Сърцето на поет когато стене
и птиците нашепват за любов,
гората се облича със безвремие, ...