Anita765 (Ани Монева)
296 11762
Jan 13, 2009, 9:33 AM  

Когато... 

  Poetry » Other
1059 0 25

                                     На Маги

 

Очите на сърна когато плачат,

луната многолика ще отпие

и после ще разкъса бледа здрача,

а утрото с конец ще го зашие.

 

Ръцете на жена когато галят,

забързаното време някак спира,

следите им така не се забравят,

запомняш бялата вълна пенлива.

 

Сърцето на поет когато стене

и птиците нашепват за любов,

гората се облича със безвремие,

заключва в себе си изплакания зов.

 

Когато във човек душа рисува

със трудните и шарени бои,

напомня ти, че огън съществува

и знаеш близне ли, ще заболи.

 

Със думите когато те пронижат

и нещо някъде във теб изрони,

и тъжен пясък почне да се ниже,

копнежите превръщаш във икони.

 

 

 

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??