Anita765 (Ани Монева)
296 11762
13.01.2009 г., 9:33 ч.  

Когато... 

  Поезия » Друга
1058 0 25

                                     На Маги

 

Очите на сърна когато плачат,

луната многолика ще отпие

и после ще разкъса бледа здрача,

а утрото с конец ще го зашие.

 

Ръцете на жена когато галят,

забързаното време някак спира,

следите им така не се забравят,

запомняш бялата вълна пенлива.

 

Сърцето на поет когато стене

и птиците нашепват за любов,

гората се облича със безвремие,

заключва в себе си изплакания зов.

 

Когато във човек душа рисува

със трудните и шарени бои,

напомня ти, че огън съществува

и знаеш близне ли, ще заболи.

 

Със думите когато те пронижат

и нещо някъде във теб изрони,

и тъжен пясък почне да се ниже,

копнежите превръщаш във икони.

 

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??