4 июн. 2013 г., 08:05

Когато четем Историята...

583 0 1

 

      Когато четем Историята...

 

                                                   Hominem quaero*  

 

Във екзистенциалната си суматоха

минаваме Живота в кариер**,

ала Човекът и във Нашата епоха

в Историята търсим през деня с фенер,

 

а тя пък  лекомислено запомнила тираните

и не един от тях във паметник стърчи,

но толкоз непростимо забравила е раните

и болката стаена  в човешките очи...

 

Дори и във изкуството, остават именити

избутаните само във по-мащабен план,

а зад гърба им хора- достойни, ала скрити

и всеки  там герой е, макар  не назован...

 

Човекът по идея, не е за да убива,

но ето, че към него бе Бог така суров

лишавайки го просто от друга перспектива

при първият му още опит за Любов !...

 

И векове за туй с жестокост са препълнени

и змиите на ужаса  се гънат и  пълзят-

пожарища се вият като черни мълнии

и не загасвали до днес просторите димят...

 

А може би пък Дявола подшушнал е полека

тогава на Човека безумния мотив

и който след това изпълва вековете:

-Пари и Власт!- в един, зловещ императив!..

 

Щом любовта е грешна:”Анатема тогава!..“

(тъй не един безумец и до днес кълне)-

танцувайки на Времето по  живата жарава,

обаче  не отрекла  тя, свойте Грехове...

 

Тук  Любовта и Времето войниците са раждали,

царете и тираните ги е изпращал Бог,

но на Историята, само те вечно са досаждали

и не единствено- в за тях отпуснатият срок!...

                                    

А и сама Историята, както е известно,

е доста лековата понякога, или

прилича на жена, която ляга лесно

със всеки, който иска и може да плати...                   

 

Парите пък отдавна знае се къде са 

и знае се с кого Историята спи-

тя ту е самарянка, ту пък е метреса,

но Истината винаги заключена държи...

 

Войниците дори когато са умирали

във ужаса на боя в безмилостно клане-

Историята пак  без свян е аплодирала

царете и цариците на бойното поле...

 

А може би единствено царица Клеопатра

успяла е сама да триумфира в Рим...

(Обаче Цезар бил е в любовната й шатра

и както всеки мъж- банално  предвидим...)

                     

                      *    *    *

...Но ако някой ден Историята свърши,

а с нея си отиде последният хронист,

в изчезващото Време ще се опитам бърже

аз вярно  да допиша финалният й лист...

 

Желанието знам, лишено е от смисъл

защото кой ще седне след мен до го чете,

но  може пък  да дойде Извънпланетна мисия 

и в моето Послание да проумеят те:

 

абсурда на една Цивилизация загинала,

понеже Любовта нарочила за грях,

но със безброй войни през Времето си минала

и не записала в Историята- нищо освен тях...

 

... Дано да са разумни дошлите отдалече

и цялата История до лист да изгорят,

че нейната зараза опасна е и вече

погубила с Абсурда си, един прекрасен Свят...

 

Коста Качев

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Hominem quaero:”Търся Човека”- думи на Диоген, когато със

запален фенер ходел през деня в Атина.

**кариер: бърз конен бяг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не се съмнявам,че ще допишеш историята- Докторе,с твоя талант, на който биха завидели и прешълците!Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...