Когато четем Историята...

      Когато четем Историята...

                                                   Hominem quaero*  

Във екзистенциалната си суматоха

минаваме Живота в кариер**,

ала Човекът и във Нашата епоха

в Историята търсим през деня с фенер,

а тя пък  лекомислено запомнила тираните

и не един от тях във паметник стърчи,

но толкоз непростимо забравила е раните

и болката стаена  в човешките очи...

Дори и във изкуството, остават именити

избутаните само във по-мащабен план,

а зад гърба им хора- достойни, ала скрити

и всеки  там герой е, макар  не назован...

Човекът по идея, не е за да убива,

но ето, че към него бе Бог така суров

лишавайки го просто от друга перспектива

при първият му още опит за Любов !...

И векове за туй с жестокост са препълнени

и змиите на ужаса  се гънат и  пълзят-

пожарища се вият като черни мълнии

и не загасвали до днес просторите димят...

А може би пък Дявола подшушнал е полека

тогава на Човека безумния мотив

и който след това изпълва вековете:

-Пари и Власт!- в един, зловещ императив!..

Щом любовта е грешна:”Анатема тогава!..“

(тъй не един безумец и до днес кълне)-

танцувайки на Времето по  живата жарава,

обаче  не отрекла  тя, свойте Грехове...

Тук  Любовта и Времето войниците са раждали,

царете и тираните ги е изпращал Бог,

но на Историята, само те вечно са досаждали

и не единствено- в за тях отпуснатият срок!...

А и сама Историята, както е известно,

е доста лековата понякога, или

прилича на жена, която ляга лесно

със всеки, който иска и може да плати...                   

Парите пък отдавна знае се къде са 

и знае се с кого Историята спи-

тя ту е самарянка, ту пък е метреса,

но Истината винаги заключена държи...

Войниците дори когато са умирали

във ужаса на боя в безмилостно клане-

Историята пак  без свян е аплодирала

царете и цариците на бойното поле...

А може би единствено царица Клеопатра

успяла е сама да триумфира в Рим...

(Обаче Цезар бил е в любовната й шатра

и както всеки мъж- банално  предвидим...)

                      *    *    *

...Но ако някой ден Историята свърши,

а с нея си отиде последният хронист,

в изчезващото Време ще се опитам бърже

аз вярно  да допиша финалният й лист...

Желанието знам, лишено е от смисъл

защото кой ще седне след мен до го чете,

но  може пък  да дойде Извънпланетна мисия 

и в моето Послание да проумеят те:

абсурда на една Цивилизация загинала,

понеже Любовта нарочила за грях,

но със безброй войни през Времето си минала

и не записала в Историята- нищо освен тях...

... Дано да са разумни дошлите отдалече

и цялата История до лист да изгорят,

че нейната зараза опасна е и вече

погубила с Абсурда си, един прекрасен Свят...

Коста Качев

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Hominem quaero:”Търся Човека”- думи на Диоген, когато със

запален фенер ходел през деня в Атина.

**кариер: бърз конен бяг.