3 нояб. 2018 г., 12:11

Когато е истинско

997 0 0

Пишеш с черно името, което
някога в дъга си нарисувал.
И се чудиш дали цветното
може въобще да съществува
в очи, пълни с тъмнина.
А дали си заслужава
да ги чакаш пак да заблестят?
Или сам ще продължаваш?
Колко пъти мислил си така?
Колко пъти те разяде
моята любов към яростта?
Колко пъти втори шанс ми даде?
Как да ти кажа, че обещавам,
че повече няма да изчезвам?
Че тук, в светлината оставам,
че съм заличила бездните?
Но обещавам, че ще се връщам.
И пак цветна дъга ще ставам.
И по-често ще те прегръщам.
Ще се науча да се извинявам.
Ще помня, че си оставал,
когато нищо не съм давала.
Ще помня, че си премълчавал,
когато с думи съм унищожавала.
Ще помня, от какво си се отказвал,
когато твърде много съм изисквала.
Обещавам, че не е било напразно.
Но винаги съм знаела, че истинското
няма как да е по план.
И често се ядосваш, и грешиш,
и искаш да избягаш сам,
и често дори на ум крещиш.
Но когато писъкът утихне
и отвориш уморени очи,
а човекът до теб се усмихне,
нищо друго не искаш, нали?

 

03.11.2018г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...