22 июл. 2022 г., 21:05

Когато е. Никога

833 0 0

Ще си тръгна… По залез… Чайките,

когато са ужасни тихи. Заслепяващо…

Безоблачно небето… Само лудите

биха посмяли. Да бъдат говорещи…

 

Ще си тръгна… Щом ти ме помолиш…

Без думи… Завалява… През сушата…

Горещо е. Изпаряват се. Рониш ги.

Сълзите. Достигат до мен с пушека

 

на пожарът. Люти във душата. Думи…

Мисли. Размисли. Втренчено. Мълча.

Ще си тръгна… Мускули счупени…

С които целувам те. Кървят клепачите.

 

Не от болка. Тя е стар спътник… Студ

през лятото… Толкова силен. Буря е…

Ще си тръгна… Знам че това лудост е…

Далеч съм от дома. В него няма никой…

 

Няма кой да те посрещне… С душа…

Дежурно е… Само птиците чуруликат.

Останало е онова в мен. Лошото…

Ще си тръгна от теб… Когато е. Никога...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...