22.07.2022 г., 21:05

Когато е. Никога

827 0 0

Ще си тръгна… По залез… Чайките,

когато са ужасни тихи. Заслепяващо…

Безоблачно небето… Само лудите

биха посмяли. Да бъдат говорещи…

 

Ще си тръгна… Щом ти ме помолиш…

Без думи… Завалява… През сушата…

Горещо е. Изпаряват се. Рониш ги.

Сълзите. Достигат до мен с пушека

 

на пожарът. Люти във душата. Думи…

Мисли. Размисли. Втренчено. Мълча.

Ще си тръгна… Мускули счупени…

С които целувам те. Кървят клепачите.

 

Не от болка. Тя е стар спътник… Студ

през лятото… Толкова силен. Буря е…

Ще си тръгна… Знам че това лудост е…

Далеч съм от дома. В него няма никой…

 

Няма кой да те посрещне… С душа…

Дежурно е… Само птиците чуруликат.

Останало е онова в мен. Лошото…

Ще си тръгна от теб… Когато е. Никога...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...