Когато е. Никога

Ще си тръгна… По залез… Чайките,

когато са ужасни тихи. Заслепяващо…

Безоблачно небето… Само лудите

биха посмяли. Да бъдат говорещи…

Ще си тръгна… Щом ти ме помолиш…

Без думи… Завалява… През сушата…

Горещо е. Изпаряват се. Рониш ги.

Сълзите. Достигат до мен с пушека

на пожарът. Люти във душата. Думи…

Мисли. Размисли. Втренчено. Мълча.

Ще си тръгна… Мускули счупени…

С които целувам те. Кървят клепачите.

Не от болка. Тя е стар спътник… Студ

през лятото… Толкова силен. Буря е…

Ще си тръгна… Знам че това лудост е…

Далеч съм от дома. В него няма никой…

Няма кой да те посрещне… С душа…

Дежурно е… Само птиците чуруликат.

Останало е онова в мен. Лошото…

Ще си тръгна от теб… Когато е. Никога...