Когато есента приключи
КОГАТО ЕСЕНТА ПРИКЛЮЧИ
На път съм да взривя простора –
от дълго време самотувам.
Денят е празен и без хора.
Не знам с кого ще се сбогувам?
Слънца в зениците ми бликат.
А зимата е вън – на прага.
На студ навярно се привиква.
Но обич никой не предлага.
Неравно орехът пристъргва
улука с ритмика банална.
Човек, дори да се залъгва,
се примирява – до печалност.
И кой ли тропа – неочакван?
Дъждът строши ли керемида?
(Дано да бъдеш този някой,
дошъл – преди да си отида.)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
