Oct 26, 2022, 11:55 AM

Когато есента приключи 

  Poetry » Phylosophy
1132 10 27
КОГАТО ЕСЕНТА ПРИКЛЮЧИ

 

На път съм да взривя простора –

от дълго време самотувам.

Денят е празен и без хора.

Не знам с кого ще се сбогувам?

 

Слънца в зениците ми бликат.

А зимата е вън – на прага.

На студ навярно се привиква.

Но обич никой не предлага.

 

Неравно орехът пристъргва

улука с ритмика банална.

Човек, дори да се залъгва,

се примирява – до печалност.

 

И кой ли тропа – неочакван?

Дъждът строши ли керемида?

(Дано да бъдеш този някой,

дошъл – преди да си отида.)

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??