Когато изгревът целува залеза
Рубинени отблясъци
потрепват в залеза
и слънцето потъва
натежало от копнежи,
гняв,
разочарования...
Още миг и
с магия ще нахрани
силуета пълнолунен
на зората.
Ще допивам дълго
залеза в очите ти.
Ще оставя тежки капки,
да се утаят в сърцето ми,
за да подхранят утрото,
което бавно ще се стича
като седеф в прозорците.
Ще остана още тук
защото семената,
дето нося в себе си
ще покълнат
когато изгревът
целуне залеза.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росилина Хесапчиева Все права защищены
