Рубинени отблясъци
потрепват в залеза
и слънцето потъва
натежало от копнежи,
гняв,
разочарования...
Още миг и
с магия ще нахрани
силуета пълнолунен
на зората.
Ще допивам дълго
залеза в очите ти.
Ще оставя тежки капки,
да се утаят в сърцето ми,
за да подхранят утрото,
което бавно ще се стича
като седеф в прозорците.
Ще остана още тук
защото семената,
дето нося в себе си
ще покълнат
когато изгревът
целуне залеза.
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
