Когато любовта си тръгне
Виждал ли си любовта как тръгва -
ограбена, безпомощна, сама?
В такава нощ, когато и денят не съмва
два залеза рисуват самота.
И тъжно е като след листопад -
отъпкани пътеки по тревата,
премръзнал и окалян свят,
и вятър, който брули във душата.
Червени, изгорели небеса
целуват за последно там прибоя,
безпаметно умират след това,
за да възкръснат в утрото на зноя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доника Стоянова Все права защищены
