Когато любовта умира

Всичко взе да се купува –

хора, ценности, мечти...

Живота нищичко не струва,

измерва се само във пари.

Достигнал такова дередже,

тоя свят от низост се огъва.

Ах, колко злоба тук тече!

Нервите, като въже опъва...

В култ лъжата се издига,

на мода идва пошлостта.

Паднал никой го не вдига,

на просяк хвърля се троха.

Трибуната се дава на глупците,

аман от блудкави брътвежи!

А кой ли помни мъдреците –

за първи короноват се невежи.

В миша дупка крием доброта,

нима и Бог от хората избяга?

Короната надяна алчността

и обръча взе да се затяга...

А ценностите кой ги тачи –

духовното се игнорира.

Лошотията към гибел влачи,

когато любовта умира.

07-03-2019