Всичко взе да се купува –
хора, ценности, мечти...
Живота нищичко не струва,
измерва се само във пари.
Достигнал такова дередже,
тоя свят от низост се огъва.
Ах, колко злоба тук тече!
Нервите, като въже опъва...
В култ лъжата се издига,
на мода идва пошлостта.
Паднал никой го не вдига,
на просяк хвърля се троха.
Трибуната се дава на глупците,
аман от блудкави брътвежи!
А кой ли помни мъдреците –
за първи короноват се невежи.
В миша дупка крием доброта,
нима и Бог от хората избяга?
Короната надяна алчността
и обръча взе да се затяга...
А ценностите кой ги тачи –
духовното се игнорира.
Лошотията към гибел влачи,
когато любовта умира.
07-03-2019
© Надя Уорендър Все права защищены