25 мар. 2008 г., 22:08

Когато любовта връхлети

Поэзия » Любовная

1.4K 0 13

Събирах със години в бели пазви -
мъдрости, съвети, благи думи,
от клетви и магии се опазих,
от лудости погрешни и безумни.

Никога не се обръщах скришом,
надничайки в ръцете на живота,
с пълни шепи свободата вдишвах -
бях безстрашна, за света готова.

Моят замък бе непревземаем -
кулите му стигаха небето!
Но кой открадна ключа таен
и затича право към сърцето?

Само за секунди бе сразена,
обучена с години вярна стража...
И победителката беше победена,
без да може думичка да каже...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sisi.7.7 (Силвена Петкова)

Любовта винаги така връхлита и не пита. Браво

2008-06-07T20:16:39+03:00
Queen_of_Dreamland (Наталия)

Прекрасно е, мила! За пореден път нямам думи.

2008-03-30T16:46:25+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Хубав стих,вълнуващ! Все някога някой превзема непревземаемата крепост...Поздрав!

2008-03-27T16:12:53+02:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Останах без дъх!Пиша ти 6,ако можеше и 12 бих ти написала

2008-03-26T16:04:53+02:00
valshebnica (Боряна Събева)

Браво! Хубав стих! Поздрави!

2008-03-26T11:54:23+02:00