12 мар. 2020 г., 23:12

Когато майките...

916 0 0

Когато майките...

 

Когато майките вече не влизат,

в живота на порасналите деца.

Когато нямат нужда от нея

и рядко чуват дума добра.

 

Какво да сторят тогава,

да сведат глава...

И в някой ъгъл страничен

тихо да чакат смъртта.

 

Децата напред продължават,

но с техните деца...

За тях с е правят жертви

и в тях е радостта...

 

Такъв е кръговратът,

неизбежна старостта.

Трудно се приема...

но не свеждайте глава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...