2 февр. 2007 г., 10:45

Когато ме няма

1.7K 0 3

 

Когато ме няма

 

 

Аз те научих да плачеш,

аз те научих да се усмихваш,

а сега ще те оставя да видиш...

какво е, когато ме няма.

Красивия спомен от любовта запази,

за тогава, когато ме няма.

Дръж го в сърцето си да не отлети,

когато разбереш, че ме няма.

Търси ме винаги, но никога не ме откривай,

в света, едновременно и малък и голям.

От вкуса на болката опитай

и разбери, че ме няма любовта си да ти дам.

И когато от очите ти бликнат сълзи,

аз при теб ще дойда засмяна.

И ще ти кажа, че те боли,

защото страдаш, когато ме няма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Един Голям Поздрав за Твоето стихотворение и за Цялото ти Творчество!!!
    Страхотно е, продължавай да пишеш!!!
  • Дес, това ми е едно от любимите! Имаш талант! Смело напред! Обичам те! Шиши
  • Защо трябва да оценим хората, едва когато ги загубим? Дано всеки има силата да се връща или пък да казва: Върни се
    Хубав стих! Поздрави

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...