byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
11 июл. 2010 г., 11:41

Когато може би ще бъде вече късно 

  Поэзия » Любовная
948 0 9

 


Ще дойда във живота ти след време,

когато може би ще бъде вече късно.

На прага ще си спомниш ти за мене,

след години, но пък сякаш същата…

 

Пред теб синът ти весело ще тича,

с поглед любопитно ще ме поздрави.

Не се съмнявам, че много го обичаш,

на теб прилича, има твоите черти.

 

И там на прага, аз тихо ще остана,

ще потърся себе си във твоите очи.

С години те измислях – тежка рана,

в сърцето ми не спираща да ме боли.

 

Дойдох единствено да се сбогувам,

със спомена за топлата ти длан.

Години бях сама, години я сънувах

и от свойте спомени издигнах храм.

 

Ще дойда във живота ти след време,

когато може би ще бъде вече късно.

и тогава ще убия името ти в мене,

за да знам, че няма да съм същата.

 


© Сияна Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изживяно, тъжно стихотворение...
    Но - хубаво!
  • Ще дойда във живота ти след време,
    когато може би ще бъде вече късно.
    и тогава ще убия името ти в мене,
    за да знам, че няма да съм същата.

    Страхотен финал! И творбата като цяло,естествено!
  • Не е изживян .. И по-добре
    Благодаря
  • Благодаря ви приятели
  • тежко, тъжно стихотворение...
    докосваш душата, мила Сияна.
  • ,,Дойдох единствено да се сбогувам,
    със спомена за топлата ти длан.''

    !!!
    Тежко е, Сиска!!!
  • Поздрав!
  • Пред теб синът ти весело ще тича,

    с поглед любопитно ще ме поздрави.

    Не се съмнявам, че много го обичаш,

    на теб прилича, има твоите черти.


    ...Поздрав..добре си го написала
  • "Дойдох единствено да се сбогувам,

    със спомена за топлата ти длан.

    Години бях сама, години я сънувах

    и от свойте спомени издигнах храм."

    Поздрави!
Предложения
: ??:??