byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Jul 11, 2010, 11:41 AM

Когато може би ще бъде вече късно 

  Poetry » Love
947 0 9

 


Ще дойда във живота ти след време,

когато може би ще бъде вече късно.

На прага ще си спомниш ти за мене,

след години, но пък сякаш същата…

 

Пред теб синът ти весело ще тича,

с поглед любопитно ще ме поздрави.

Не се съмнявам, че много го обичаш,

на теб прилича, има твоите черти.

 

И там на прага, аз тихо ще остана,

ще потърся себе си във твоите очи.

С години те измислях – тежка рана,

в сърцето ми не спираща да ме боли.

 

Дойдох единствено да се сбогувам,

със спомена за топлата ти длан.

Години бях сама, години я сънувах

и от свойте спомени издигнах храм.

 

Ще дойда във живота ти след време,

когато може би ще бъде вече късно.

и тогава ще убия името ти в мене,

за да знам, че няма да съм същата.

 


© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Изживяно, тъжно стихотворение...
    Но - хубаво!
  • Ще дойда във живота ти след време,
    когато може би ще бъде вече късно.
    и тогава ще убия името ти в мене,
    за да знам, че няма да съм същата.

    Страхотен финал! И творбата като цяло,естествено!
  • Не е изживян .. И по-добре
    Благодаря
  • Благодаря ви приятели
  • тежко, тъжно стихотворение...
    докосваш душата, мила Сияна.
  • ,,Дойдох единствено да се сбогувам,
    със спомена за топлата ти длан.''

    !!!
    Тежко е, Сиска!!!
  • Поздрав!
  • Пред теб синът ти весело ще тича,

    с поглед любопитно ще ме поздрави.

    Не се съмнявам, че много го обичаш,

    на теб прилича, има твоите черти.


    ...Поздрав..добре си го написала
  • "Дойдох единствено да се сбогувам,

    със спомена за топлата ти длан.

    Години бях сама, години я сънувах

    и от свойте спомени издигнах храм."

    Поздрави!
Random works
: ??:??