Когато може би ще бъде вече късно
Ще дойда във живота ти след време,
когато може би ще бъде вече късно.
На прага ще си спомниш ти за мене,
след години, но пък сякаш същата…
Пред теб синът ти весело ще тича,
с поглед любопитно ще ме поздрави.
Не се съмнявам, че много го обичаш,
на теб прилича, има твоите черти.
И там на прага, аз тихо ще остана,
ще потърся себе си във твоите очи.
С години те измислях – тежка рана,
в сърцето ми не спираща да ме боли.
Дойдох единствено да се сбогувам,
със спомена за топлата ти длан.
Години бях сама, години я сънувах
и от свойте спомени издигнах храм.
Ще дойда във живота ти след време,
когато може би ще бъде вече късно.
и тогава ще убия името ти в мене,
за да знам, че няма да съм същата.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
