4 июн. 2008 г., 10:30

Когато нашите пътеки се съберат

1.2K 0 18
 

Когато нашите пътеки

след дълго чакане се съберат,

когато се завърнеш от далече

от някакъв различен свят,

превърнал те във нещо друго

и непознато досега,

дали ще бъде много трудно

за мен да бъдеш светлинка,

която пътя ми трънлив

в сияние да обрисува

и ти да бъдеш по-щастлив,

а аз до тебе да се будя

със пламъчета в очи,

като криле на пеперуди,

да ме издигнат над света,

да бъдем влюбени до лудост?

 

Върни се в малкия ми свят,

до сетен дъх ще те очаквам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...