Jun 4, 2008, 10:30 AM

Когато нашите пътеки се съберат

  Poetry » Love
1.2K 0 18
 

Когато нашите пътеки

след дълго чакане се съберат,

когато се завърнеш от далече

от някакъв различен свят,

превърнал те във нещо друго

и непознато досега,

дали ще бъде много трудно

за мен да бъдеш светлинка,

която пътя ми трънлив

в сияние да обрисува

и ти да бъдеш по-щастлив,

а аз до тебе да се будя

със пламъчета в очи,

като криле на пеперуди,

да ме издигнат над света,

да бъдем влюбени до лудост?

 

Върни се в малкия ми свят,

до сетен дъх ще те очаквам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...