Jun 4, 2008, 10:30 AM

Когато нашите пътеки се съберат

  Poetry » Love
1.2K 0 18
 

Когато нашите пътеки

след дълго чакане се съберат,

когато се завърнеш от далече

от някакъв различен свят,

превърнал те във нещо друго

и непознато досега,

дали ще бъде много трудно

за мен да бъдеш светлинка,

която пътя ми трънлив

в сияние да обрисува

и ти да бъдеш по-щастлив,

а аз до тебе да се будя

със пламъчета в очи,

като криле на пеперуди,

да ме издигнат над света,

да бъдем влюбени до лудост?

 

Върни се в малкия ми свят,

до сетен дъх ще те очаквам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...