4.06.2008 г., 10:30

Когато нашите пътеки се съберат

1.2K 0 18
 

Когато нашите пътеки

след дълго чакане се съберат,

когато се завърнеш от далече

от някакъв различен свят,

превърнал те във нещо друго

и непознато досега,

дали ще бъде много трудно

за мен да бъдеш светлинка,

която пътя ми трънлив

в сияние да обрисува

и ти да бъдеш по-щастлив,

а аз до тебе да се будя

със пламъчета в очи,

като криле на пеперуди,

да ме издигнат над света,

да бъдем влюбени до лудост?

 

Върни се в малкия ми свят,

до сетен дъх ще те очаквам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...