Когато небето изплаче сълзите си
Когато небето изплаче сълзите си
по асфалта на стария град,
а нощта разплита косите си
и всичко потъне във мрак,
прострелват птиците в полет
и от писъци глъхне светът -
умират в зениците с пролет,
с тях стене дори и нощта.
Тогава и морето навъсено
проплаква с кристални сълзи,
а небето, със злато наръсено,
вместо сълзи, рони звезди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валка Все права защищены
