May 20, 2010, 8:46 PM

Когато небето изплаче сълзите си 

  Poetry » Other
658 1 9

Когато небето изплаче сълзите си
по асфалта на стария град,
а нощта разплита косите си
и всичко потъне във мрак,
прострелват птиците в полет
и от писъци глъхне светът -
умират в зениците с пролет,
с тях стене дори и нощта.
Тогава и морето навъсено
проплаква с кристални сълзи,
а небето, със злато наръсено,
вместо сълзи, рони звез
ди.




© Валка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пречистват и носят прераждане.
    Благодаря Светла!
  • Пречистват тези сълзи, Валка...
    Нека вали...
  • "а небето, със злато наръсено,
    вместо сълзи, рони звезди."
    Никога не бях гледала на звездите по този начин!
    Много харесах!!!




  • Мен дъжда ме пречиства...!Хубав стих Валка!
  • Усмихната съм, просто ме провокира нещо за момент и се роди този стих.Благодаря ви от сърце!
    Любо, и те са като нас, хората, едни си отиват, други се раждат.
    Леонардо, моето море е винаги усмихнато и палаво.Благодаря ти за радостните вълни, ще си ги пазя!
  • Много красив стих! Поздравления!
  • Валка и защо така тъжно,ако се оронят звездите от небето,какво ще правим?Усмихни се !!!
  • Поздрав!
  • Тъжно...много тъжно...
Random works
: ??:??