Когато небето изплаче сълзите си
Когато небето изплаче сълзите си
по асфалта на стария град,
а нощта разплита косите си
и всичко потъне във мрак,
прострелват птиците в полет
и от писъци глъхне светът -
умират в зениците с пролет,
с тях стене дори и нощта.
Тогава и морето навъсено
проплаква с кристални сълзи,
а небето, със злато наръсено,
вместо сълзи, рони звезди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валка Todos los derechos reservados
